ДЕПРЕСИИ

12.3.2008

Разстройствата на настроението са най-честата психична патология. Известни са под името афективни или емоционални разстройства.

Съвсем малка част от тях протичат с повишено настроение (хипомании и мании ) и значително по-чести са депресиите, изявени с потиснато настроение, забавена двигателна активност и угнетен мисловен процес. Техният спектър е невероятно широк. Освен най-леки нарушения се срещат тежки психотични депресии. Те не само са симптом на нарушена психика, но понякога биват трайни черти или свойства на характера.

Депресивните изживявания протичат твърде многообразно. Едни от тях са съвсем краткотрайни, а други се задържат дълго време. Възможно е да възникнат като преходни еднократни или многократни

( рецидивиращи ) епизоди. След преболедуването настъпва пълно или почти пълно възстановяване на предболестното състояние. Далеч по-чести са сред момичетата и жените. Класификацията на депресиите обхваща десетки видове и техни варианти. Всеки депресивно болен притежава характерни или типични за него прояви.

Сред психичните симптоми централно място заема потиснатото настроение. Пациентите се оплакват, че нямат настроение, изпитват мъка, тъга, отчаяние. Често плачат и при незначителен повод. Много по-мъчителна е т. нар. суха депресия. Това е мъка и плач без сълзи. Заболелите съобщават, че не могат и да се наплачат, за да им олекне. В редки случаи мъката е толкова интензивна, че не може да се определи за душевна или за физическа болка се касае.

Тъжното настроение по правило се съчетава с депресивно светоусещане. Както собственият живот ( минало, настояще и бъдеще ), така и околният свят се възприемат в черни краски. Потиснати са всички положителни чувства на радост, веселие и удоволствие. Мисловната дейност придобива нов облик. Болният ни уверява, че състоянието му е крайно тежко и нелечимо, въпреки че депресиите винаги отзвучават. Приписват се всевъзможни малоценностни качества – некадърност, неспособност, непълноценност, физическа непривлекателност. Понякога се откриват мними ( несъществуващи ) болести и недъзи, а при действителни заболявания се опасяват от всевъзможни усложнения. Някои пациенти са неразубедими, че са допуснали непростими пропуски или прегрешения. От паметта си “изравят” несъществени случки, за да потвърдят своята идея за виновност. Срещат се и други некоригируеми убеждения.

Голяма част от психичните проблеми вместо с психични се изявяват предимно със соматични (телесни) симптоми. Явлението е добре известно на лекарите психиатри и се означава с понятието соматизиране на психичното разтройство. Най-отчетливо соматизирането се откроява при незрозите и при т.нар. афективни нарушения под формата на соматизирани неврози и соматизирани (маскирани ) депресии.

Маскираните депресии, макар и упорити, тягостни и мъчителни, не изискват болнично, а само амбулаторно лечение и наблюдение. Затова се наричат още амбулаторни депресии. Те могат да се проявяват със симптоми от всички телесни органи и системи. Когато преобладават вегетативните разстройства депресията се определя като вегетативна депресия. Особено изразени при нея са проявите от страна на вегетативната нервна система като сърцебиене, неприятни усещания и болки в различни части на тялото, световъртеж, чувство за притискане и бодежи в сърдечната област. Понякога се усеща туптене “под лъжичката”, пулсиране на кръвоносните съдове по тялото и главата, а кръвното налягане “играе”- ту е леко повишено, ту е съвсем ниско, което обуславя причерняване (“кръгове”) пред очите. Някои пациенти отброяват пулсовата си честота. Други не се разделят с апарата за кръвно налягане. Трети държат ръката се върху сърцето. Настояват да им се направи поредната електрокардиограма. Стават редовни посетители на кардиологичните кабинети. Поставя им се диагноза “сърдечна невроза”, без да се мисли и подозира скрита депресия. В резултат назначената терапия е неадекватна на състоянието.

Промените в кръвното налягане в отделни случаи се диагностицират като хипотония ( ниско артериално налягане ), а при повишаването му – като хипертонична болест и отново се забравя възможността за соматизирана депресия. Играта на кръвното налягане по правило се съчетава с побеляване или зачервяване. Езикът “пресъхва”. Изобилното изпотяване, мокрите длани понякога стават основни оплаквания на заболелия. Апетитът по правило е намален. Храната е безвкусна или причинява горчивина. Възможно е отслабване на тегло. По изключение се появява “вълчи глад” и съответно надебеляване, рядко стигащо да значително затлъстяване. Тези вегетативни нарушения неправилно се диагностицират като “невровегетативна дистония” и се провежда лечение за невроза, а не за депресия.

Безсънието и разстройствата на съня са задължителен симптом на всички депресии. Срещат се болни с почти единствено оплакване – упорито безсъние. И тук най-ефикасна е намесата на психотерапевт или психиатър. Освен лоши и кошмарни сънища, характерна е още липсата на сънуване изобщо, но по-вероятна е бързата му забрава. Главоболието е често. То обхваща цялата глава, само челото или врата. Явява се на пристъпи или е постоянно, затихващо по време на сън. Може да бъде различно по сила, притискащо, стягащо като обръч или “пулсиращо”.

Разстройствата на храносмилателната система освен с изменения в апетита се проявяват още с оплаквания от стомаха (“ невроза на стомаха”), чувство за свиване в епигастриума, запек или разстройство или редуване на тези състояния, болки с различна характеристика и в различни области на корема, гадене и др. В тези случаи се търси лекар – гастроентеролог, но и той често пропуска вероятността да се касае за скрита депресия. За нея особено съществено е чувството за отпадналост, безсилие, разбитост, залежаване, намалена инициативност. В миналото подобно състояние се е разглеждало като “периодична ленивост” или “циркулярна неврастения”. Подчертаната уморяемост, общата слабост и отпуснатост се тълкуват от някои изследователи като израз на изтощение от продължителни тежки условия на живот и се описват като “депресия от изчерпване”.

При всяка депресия, включително и при маскираната, настъпват разнородни отклонения в менструалния цикъл, които се третират от акушер – гинеколог, а намесата на психотерапевт или психиатър често се пренебрегва. При полово зрелите жени при депресия почти винаги се наблюдават намалено сексуално влечение и фригидност, а при мъжете – импотентност.

Скритата депресия се изявява още с хормонални смущения, понижение на основната обмяна на вещества ( неправилно приемана за хипофункция на щитовидната жлеза ), симптоми от страна на дихателната система като задух и чувство за бодежи в областта на гръдния кош, кожни прояви( сърбежи, мравучкане и бодежи по кожата), чувство за парене или студенина, често уриниране и/или болки и парене при уриниране, периодични невралгии (болки по хода на нервите) с различна локализация, промени в зеничните реакции, отслабване или усилване на коремните, сухожилните и надкостните рефлекси и др. Контактите с околните се ограничават. Липсва желание и интерес за общуване, за запознанства, за пътуване и за предприемане на каквато и да било инициатива.